1. Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство.
2. Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа.
3. И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе?
4. Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой!
5. Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине,
6. то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.
7. За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат.