Старият Завет

Новият Завет

Йов 14:1-10 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство.

2. Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа.

3. И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе?

4. Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой!

5. Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине,

6. то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

7. За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат.

8. Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта,

9. но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново.

10. А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той?

Прочетете пълната глава Йов 14