1. Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство.
2. Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа.
3. И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе?
4. Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой!
5. Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине,
6. то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.
7. За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат.
8. Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта,
9. но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново.
10. А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек – и къде е той?