6. Щом се появят, народите ще се ужасят; лицата на всички ще побледнеят.
7. Те атакуват като юнаци и като храбри воини щурмуват крепостните стени, и всеки върви по своя път, без да се отбива от него.
8. Не се блъскат един в друг, всеки върви по пътя си, натъкват се на копия, но не спират вървежа си.
9. Атакуват града, щурмуват крепостните стени, катерят се по къщите, влизат през прозорците като крадци.
10. Земята ще се разтърси пред тях, небето ще се разклати, слънцето и луната ще потъмнеят и звездите ще загубят блясъка си.
11. Тогава Господ ще прогърми с гласа Си пред Своето войнство, защото то е твърде многобройно и мощно при изпълнението на словото Му. Велик е денят Господен и твърде страшен – кой може да го понесе?“
12. Но тъкмо днес още е в сила словото на Господа: „Обърнете се към Мене от цялото си сърце с пост, плач и ридание!“
13. Терзайте сърцата си, а не разкъсвайте дрехите си! Да, обърнете се към Него, Господа, вашия Бог. Защото Той е благ и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, и съжалява за бедствието.
14. Може би Той ще прояви милост към вас и ще дари ново благословение. Тогава отново ще принасяте мирни жертви и всеизгаряния на Него, Господа, вашия Бог.
15. Затръбете в Сион, определете свещен пост и подгответе богослужение.
16. Съберете народа, осветете богослужебното събрание, призовете старците, съберете децата и кърмачетата. Младоженецът да излезе от дома си и невестата – от стаята си.
17. Нека свещениците, служителите Господни, да плачат между притвора и жертвеника и да мълвят: „Господи, прояви милост към народа Си, не предавай наследството Си на ругание, така че езичниците да не се подиграват с него! Защо да се говори между народите: „Къде е техният Бог?“
18. Тогава Господ ще пожелае отново земята Си и ще се смили над народа Си.