14. От него да не могат да продават, нито да заменят. И първите плодове не могат да преминават у други, понеже това е светиня на Господа.
15. „А останалите пет хиляди на ширина и двадесет и пет хиляди на дължина да са за общо използване. Те са за града, за заселване и за свободно поле. Градът да бъде по средата.
16. Тези са размерите му: северната страна е четири хиляди и петстотин лакътя, южната страна – четири хиляди и петстотин, източната страна – четири хиляди и петстотин и западната страна – четири хиляди и петстотин лакътя.
17. А полето да е на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет и на запад двеста и петдесет.
18. Остатъкът надлъж до свещения дял да е десет хиляди на изток и десет хиляди на запад. Произведеното там да е за прехрана на онези, които работят в града.
19. Работещите в града, идващи от всички Израилеви племена, да го обработват.
20. Целият отделен дял да е квадратен: двадесет и пет хиляди лакътя на двадесет и пет хиляди. Отделете свещения дял заедно с владението на града.
21. Останалото да е за княза – от двете страни на свещения дял и на владението на града. Князът да притежава земята по протежение на племенните дялове, от двадесет и пет хиляди лакътя чак до източната граница; на запад от двадесет и пет хиляди лакътя чак до западната граница. Свещеният дял и светилището да са посред нея.
22. Онова, което остава от левитското владение и от владението на града, които са по средата, е за княза – в областта между границата на Юда и границата на Вениамин да бъде на княза.
23. За останалите племена: от източния край до западния един дял е за Вениамин.
24. До Вениаминовата граница, от източния край до западния, е един дял за Симеон.