8. И като погледнах, ето на тях имаше сухожилия и плът израснала, и кожа ги покриваше отгоре, но дух у тях нямаше.
9. Тогава Той ми каза: „Пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: Така говори Господ Бог: „Ела, дух, откъм четирите посоки и духни върху тези убити, и те ще оживеят“.“
10. И аз пророкувах, както Той ми заповяда, и духът влезе в тях, и те се изправиха на краката си, твърде голяма войска.
11. Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени.“
12. Затова пророкувай и им кажи: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз ще отворя гробовете ви и ще ви въведа в Израилевата земя.
13. И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа от гробовете ви.
14. Но като вложа във вас Духа Си, ще оживеете. Тогава ще ви дам покой във вашата земя и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших“ – казва Господ.“
15. След това Господ отправи отново слово към мене:
16. „А ти, сине човешки, вземи си един жезъл и напиши на него: „На Юда и Израилевите синове, съюзени с него“. След това вземи друг жезъл и напиши на него: „На Йосиф“ – жезъла на Ефрем и целия Израилев дом, съюзен с него.
17. Тогава си ги съедини заедно в един и ще бъдат един в ръката ти.
18. И когато те запитат синовете на твоя народ: „Няма ли да ни обясниш какво означава това?“,
19. отговори им: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз вземам жезъла на Йосиф, който е в ръката на Ефрем и на съюзените с него Израилеви племена, и ще поставя към него жезъла на Юда, и ще направя един жезъл, и ще бъдат едно в Моята ръка“.“
20. И жезлите, на които напишеш, ще бъдат в твоята ръка пред очите им.
21. Тогава им кажи: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз ще взема Израилевите синове изсред народите, при които са отишли, и ще ги събера отвсякъде, и ще ги отведа в земята им.