1. И ти, сине човешки, пророкувай към Израилевите планини и кажи: „Планини на Израил, чуйте словото на Господа!
2. Така казва Господ Бог: „Тъй като неприятелят говори против вас „Аха! Аха!“ И вечните високи места станаха наше притежание,
3. ето защо пророкувай и кажи: Така говори Господ Бог: „Затова, че ви опустошиха и погълнаха, за да станете притежание на останалите народи, и се подхвърлихте на хорски злословия и клевети,
4. поради това, Израилеви планини, чуйте словото на Господа Бога: Така говори Господ Бог на планините и на хълмовете, на клисурите и на долините, на опустелите развалини и на изоставените градове, които са станали плячка и за посмешище на останалите околни народи.
5. Поради това казва Господ Бог: В разпалената Си ревност говорих против другите народи и против целия Едом, които с радост на сърце и с презрение в душата си присвоиха Моята земя като свое владение“.
6. Затова изречи пророчество за Израилевата земя и кажи на планините и хълмовете, на клисурите и долините: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз изговорих това в Своята ревност и Своята ярост, защото вие понесохте укор от народите.“
7. Поради това Господ Бог казва така: „Аз се заклех, че заобикалящите ви народи ще понесат сами своето безчестие“.
8. А вие, Израилеви планини, ще разлистите вашите клони и ще дадат плода си на Моя народ Израил, който скоро ще се върне.
9. Защото, ето Аз съм на ваша страна. Тогава ще бъдете обработвани и засявани отново.
10. И ще заселя множество хора върху вас, целия дом Израилев. Градовете ви ще бъдат заселени и развалините застроени.