2. „Сине човешки, изречи пророчество против пастирите на Израил, пророчествай и им кажи: „Така казва Господ Бог на пастирите: „Горко на Израилевите пастири, които сами себе си пасат! Не трябва ли пастирите да пасат стадото?
3. Вие ядяхте тлъстина и се обличахте с вълна, колехте угоени овци, но не пасяхте стадото.
4. Не подкрепяхте слабите, не лекувахте болната, не превързвахте ранената, не връщахте заблудилата се и не търсихте загубената, а властвахте над тях с насилие и жестокост.
5. И те се разпръснаха без пастир и станаха храна на всички полски зверове, и се разпиляха.
6. Моите овце се скитаха по всички планини и по всеки висок хълм. Моите овце се разпръснаха по цялата земя и никой не питаше за тях, никой не ги търсеше.
7. Затова, пастири, чуйте словото на Господа.
8. Жив съм Аз – казва Господ. Понеже Моето стадо беше разграбено, защото нямаше пастир, овцете ми станаха плячка на всички полски зверове и Моите пастири не се грижеха за тях, но сами себе си пасяха и не пасяха Моите овце.