1. Господ отправи слово към мене:
2. „Сине човешки, изречи пророчество против пастирите на Израил, пророчествай и им кажи: „Така казва Господ Бог на пастирите: „Горко на Израилевите пастири, които сами себе си пасат! Не трябва ли пастирите да пасат стадото?
3. Вие ядяхте тлъстина и се обличахте с вълна, колехте угоени овци, но не пасяхте стадото.
4. Не подкрепяхте слабите, не лекувахте болната, не превързвахте ранената, не връщахте заблудилата се и не търсихте загубената, а властвахте над тях с насилие и жестокост.
5. И те се разпръснаха без пастир и станаха храна на всички полски зверове, и се разпиляха.
6. Моите овце се скитаха по всички планини и по всеки висок хълм. Моите овце се разпръснаха по цялата земя и никой не питаше за тях, никой не ги търсеше.
7. Затова, пастири, чуйте словото на Господа.
8. Жив съм Аз – казва Господ. Понеже Моето стадо беше разграбено, защото нямаше пастир, овцете ми станаха плячка на всички полски зверове и Моите пастири не се грижеха за тях, но сами себе си пасяха и не пасяха Моите овце.
9. Затова, пастири, чуйте словото на Господа.
10. Така казва Господ Бог: Аз съм против пастирите и ще им потърся сметка за Своето стадо. Ще поставя край на тяхната грижа за стадото и пастирите няма повече сами себе си да пасат; ще избавя овцете Ми от устата им, за да не им служат за храна“.“
11. Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз сам ще потърся овцете Си и ще ги проверя.
12. Както пастирът проверява стадото си, когато се намира сред разпръснатите си овце, Аз ще прегледам овцете си и ще ги изведа от всички места, където са се разпилели в облачен и мрачен ден.
13. Ще ги изведа измежду народите, ще ги събера от страните и ще ги доведа в земята им. И ще ги паса по Израилевите планини край потоците и по всички обитаеми места на страната.
14. Ще ги паса на добро място за паша, пасбището им ще бъде по високите Израилеви хълмове. Там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тучно пасбище върху Израилевите планини.
15. Аз ще паса Своите овце и Аз ще им дам покой – казва Господ Бог.