15. След това Господ отправи слово към мене:
16. „Сине човешки, ето Аз ще взема от тебе радостта на твоите очи с един замах. Но ти не скърби и не плачи, сълзите ти не трябва да се леят.
17. Охкай, оплаквай умрелите, но не извършвай жалейки. Вържи твоя тюрбан, обуй сандали на краката си, не покривай устни и не яж храна на опечалени.“
18. Така аз говорих на народа сутринта, а вечерта моята жена почина. А на сутринта сторих така, както ми беше заповядано.
19. Тогава народът ме попита: „Няма ли да ни кажеш какво означават за нас тези неща, които вършиш, че ти постъпваш така?“
20. И аз им казах: „Господ отправи слово към мене с думите:
21. „Кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Бог: „Ето Аз ще оскверня Своето светилище, гордостта на вашата сила, радостта на вашите очи и копнежа на живота ви. И вашите синове и дъщери, които оставихте след себе си, ще паднат от меч.
22. А вие ще направите, както аз направих – няма да покривате устни и няма да ядете храна на опечалени.
23. Тюрбаните ви ще стоят на главите ви и сандалите – на краката ви. Няма да скърбите и няма да плачете. Но ще гниете поради беззаконията си и ще стенете заедно.
24. И Йезекиил ще бъде знак за вас. Според всичко, което той прави, ще правите и вие, когато се случи това. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ Бог“.
25. А ти, сине човешки, в деня, когато взема от тях крепостта им, радостта на тяхната слава, тяхната гордост и веселие, радостта на очите им и вдъхновението на техния живот, синовете и дъщерите им,
26. в онзи ден оцелелият ще дойде при тебе с вест, за да могат да чуят ушите ти.
27. В онзи ден твоята уста ще се отвори към този, който е оцелял, и ти ще говориш и няма повече да бъдеш безмълвен. Ти ще бъдеш знамение за тях и те ще узнаят, че Аз съм Господ.“