5. И казах: „Ах, Господи Боже! Те казват за мене: „Не говори ли той с притчи“?“
6. Тогава Господ отправи към мене слово:
7. „Сине човешки, обърни лицето си към Йерусалим, говори открито против светилищата и пророкувай против Израилевата земя.
8. Кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: „Ето Аз съм срещу тебе! Ще извадя Своя меч от ножницата му и ще отсека праведния и нечестивия от тебе.
9. Понеже ще отсека от тебе праведния и нечестивия, Моят меч ще излезе от ножницата си против всеки от юг до север.
10. Тогава всеки ще узнае, че Аз съм Господ. Аз изтеглих Своя меч от ножницата му. Той вече няма да се върне отново в нея.“
11. А ти, сине човешки, стени! С разбито сърце и с горчивина стени пред тях.
12. И когато те попитат „Защо стенеш?“, тогава им кажи: „Поради мълвата. Когато тя дойде, всяко сърце ще се свие, всички ръце ще отмалеят, всеки дух ще се сломи и колената на всички ще се разтреперят като вода. Ето тя идва! И ще се сбъдне, казва Господ Бог“.“
13. И Господ рече:
14. „Сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог: Кажи:„Меч! Мечът е наострен и излъскан!
15. Наострен за голяма сеч; излъскан – да блести като светкавица! Нека не се радваме! Жезълът, сине Мой! Мечът презира всяко дърво!
16. Той го даде да бъде излъскан, да бъде хванат с ръка. Той е изострен! Мечът е излъскан, за да бъде даден в ръката на погубителя“!
17. Викай и ридай, сине човешки, защото той е против Моя народ, против всичките първенци на Израил. Те ще бъдат предадени на меч с Моя народ. Затова удряй бедрата си.
18. Защото изпитването приключи. Сега какво? Дори жезълът е пречупен! Защото мечът презира…! Но няма да се случи, казва Господ Бог.