11. А ти, сине човешки, стени! С разбито сърце и с горчивина стени пред тях.
12. И когато те попитат „Защо стенеш?“, тогава им кажи: „Поради мълвата. Когато тя дойде, всяко сърце ще се свие, всички ръце ще отмалеят, всеки дух ще се сломи и колената на всички ще се разтреперят като вода. Ето тя идва! И ще се сбъдне, казва Господ Бог“.“
13. И Господ рече:
14. „Сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог: Кажи:„Меч! Мечът е наострен и излъскан!
15. Наострен за голяма сеч; излъскан – да блести като светкавица! Нека не се радваме! Жезълът, сине Мой! Мечът презира всяко дърво!
16. Той го даде да бъде излъскан, да бъде хванат с ръка. Той е изострен! Мечът е излъскан, за да бъде даден в ръката на погубителя“!
17. Викай и ридай, сине човешки, защото той е против Моя народ, против всичките първенци на Израил. Те ще бъдат предадени на меч с Моя народ. Затова удряй бедрата си.
18. Защото изпитването приключи. Сега какво? Дори жезълът е пречупен! Защото мечът презира…! Но няма да се случи, казва Господ Бог.
19. А ти, сине човешки, пророкувай и пляскай с ръце! И нека мечът да порази два пъти, три пъти! Това е меч за погубване, меч за голяма сеч, въртящ се срещу тях,
20. за да се свият сърцата и онези, които се препъват, да се умножават. При всички техни порти поставих меч за погубване. Ах, направен е да блести като светкавица. Изваден е за убиване.
21. Бъди остър! Обърни се надясно! Поразявай! Обърни се наляво! Навсякъде, накъдето е насочено острието ти!