5. Никой не се смили над тебе, за да ти направи нещо от тези неща от състрадание към тебе. Но ти беше изхвърлен на полето с отвращение към живота ти, отхвърлен в деня, когато се роди.
6. И когато минавах край тебе и те видях, че си тъпкана в своята кръв, ти казах: В кръвта си живей! Казах ти: В кръвта си живей!
7. Направих те да разцъфтиш като растение в полето. Ти порасна и стана голяма, и се превърна в украшение на украшенията. Гърдите ти се оформиха и косата ти порасна. Но ти беше гола, напълно гола.
8. И когато минавах край тебе, забелязах, че твоето време, времето за любов, беше дошло. И прострях полите на дрехата си над тебе и покрих голотата ти. И ти се заклех и сключих съюз с тебе, казва Господ Бог, ти стана Моя.