1. Тогава Духът ме вдигна и ме доведе при източната порта на Господния храм. И ето при входа на портата имаше двадесет и петима мъже. Между тях видях Яазания, син на Азур, и Фелатия, син на Ванея, висши служители.
2. И Той ми каза: „Сине човешки, тези са мъжете, които са замислили беззаконие и дават лош съвет в този град.
3. Те казват: „Още не е време да градим домове. Градът е котел, а ние сме месото.“
4. Затова пророкувай против тях! Пророкувай, сине човешки!“
5. Тогава Господният Дух слезе върху мене и ми каза: „Кажи: „Така казва Господ: „Това е, което мислите, Израилев доме. Аз зная мислите, които ви идват наум.
6. Погубихте мнозина в този град и напълнихте улиците му с убити.“
7. Затова така казва Господ Бог: „Убитите от вас, които поставихте сред него, те са месото, а той е котелът. Но Аз ще ви изведа от него.
8. Бояхте се от меча и Аз ще изпратя върху вас меч“, казва Господ Бог.
9. „И ще ви изведа от града и ще ви предам в ръцете на чужденци. И ще ви наложа наказания.
10. От меч ще паднете. В израилските предели ще ви съдя и ще познаете, че Аз съм Господ.
11. Градът няма да стане за вас котел и вие няма да бъдете месото в него. В израилските предели ще ви съдя,
12. за да узнаете, че Аз съм Господ, защото не постъпвахте според Моите предписания и Моите решения не изпълнявахте. Вместо това постъпвахте според разпоредбите на околните народи“.“
13. И ето когато пророкувах, Фелатия, синът на Ваней, умря. Тогава паднах по очи и извиках с висок глас: „Ах, Господи Боже, нима докрай ще унищожиш остатъка на Израил?“
14. И Господ отправи слово към мене:
15. „Сине човешки, всички твои братя, сродниците ти и целият Израилев дом са онези, за които йерусалимските жители казват: „Бъдете далече от Господа! Тя е наша. Земята ни е дадена да я владеем.“