3. Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.
4. И видях – ето бурен вятър идваше от север – огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал.
5. От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек.
6. Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила.
7. Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им – като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед.
8. Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила.
9. Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо.
10. А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел.
11. Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им.
12. Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха.
13. Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица.