13. Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица.
14. Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.
15. Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята.
16. А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело.
17. Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката.
18. Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи.
19. Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха.
20. Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
21. Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.
22. Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им.
23. Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му.
24. Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си.
25. Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.