7. Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно. С уста говорят дружелюбно на ближния си, но в сърцето си му готвят примка.
8. Няма ли да ги накажа за това?“ – казва Господ. „Душата ми няма ли да въздаде на един такъв народ?“
9. Аз възвестявам: „Ще извися плач и ридание за планините, жалба – за степите, защото така са изгорели, че никой повече няма да минава през тях, а не се чува и глас на стадо. Побягнаха, отидоха – от птица в небето до животно.“
10. Защото Господ каза: „И ще обърна Йерусалим в купища развалини, жилище на чакали. А градовете на Юдея ще направя пустиня без обитател.“
11. „Но кой е мъдрият човек, който може да разбере това и на когото Господ говори, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, през която никой не минава?“
12. Господ отговори: „Понеже изоставиха Моя закон, който им дадох, и не послушаха гласа Ми, и не го следваха,
13. но ходеха според упорството на сърцето си и следваха ваалите, както ги учеха предците им,
14. затова – така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог – ето Аз ще дам на този народ да яде пелин и ще го напоя с отрова.
15. И ще ги разпръсна между народи, които не познаваха нито те, нито предците им, и ще изпратя меч да ги преследва, докато ги унищожа.“
16. Така казва Господ Вседържител: „Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките, и изпратете да дойдат изкусните жени за жалейка!“
17. И нека побързат да ни оплачат, та от очите ни да се леят сълзи и от клепачите ни да струи вода.
18. Защото глас на плач се чува от Сион: „Ах, ограбиха ни и сме твърде посрамени, задето трябваше да изоставим земята си, тъй като разрушиха жилищата ни.“