11. „Но кой е мъдрият човек, който може да разбере това и на когото Господ говори, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, през която никой не минава?“
12. Господ отговори: „Понеже изоставиха Моя закон, който им дадох, и не послушаха гласа Ми, и не го следваха,
13. но ходеха според упорството на сърцето си и следваха ваалите, както ги учеха предците им,
14. затова – така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог – ето Аз ще дам на този народ да яде пелин и ще го напоя с отрова.
15. И ще ги разпръсна между народи, които не познаваха нито те, нито предците им, и ще изпратя меч да ги преследва, докато ги унищожа.“
16. Така казва Господ Вседържител: „Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките, и изпратете да дойдат изкусните жени за жалейка!“
17. И нека побързат да ни оплачат, та от очите ни да се леят сълзи и от клепачите ни да струи вода.
18. Защото глас на плач се чува от Сион: „Ах, ограбиха ни и сме твърде посрамени, задето трябваше да изоставим земята си, тъй като разрушиха жилищата ни.“
19. „И така, казвам ви, слушайте, жени, словото Господне и нека ухото ви да внимава в думите от устата Му! И учете дъщерите си на ридание и всяка от вас своята ближна – на плач,
20. защото смъртта дойде през прозорците ни, влезе в дворците ни, за да посече децата по улиците, а младежите – по площадите.“