4. Тогава им кажи: „Така казва Господ: „Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне?
5. Защо се отклони този народ – Йерусалим – в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат.
6. Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: „Какво сторих?“ Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка.
7. Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа.
8. Как казвате: „Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас“? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа.
9. Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им?
10. Затова ще отдам жените им на други, полята им – на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник – всеки постъпва лъжливо.
11. И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: „Мир, мир!“, а мир няма.
12. Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми.
13. Ще ги изтребя докрай – казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.“
14. Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“
15. Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас.
16. От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него.