32. и че бродовете са завзети, тръстиковите гъсталаци са изгорени с огън, войниците са сковани от страх.
33. Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вавилонската дъщеря е като харман, когато е време за вършитба. А още малко и ще дойде жетвеното време.
34. Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде и изгриза, направи ме празен съд, погълна ме като змей, напълни корема си с лакомства от мене, а самия мене прогони.
35. Нека неправдата срещу мене и моя род падне върху Вавилон, ще каже жителката на Сион, и нека вината за кръвта ми падне върху халдейските жители, ще каже Йерусалим.“
36. Затова така казва Господ: „Ето Аз ще се застъпя за делото ти и ще отмъстя за тебе, и ще превърна реката му в суша, и ще пресуша неговите извори.
37. Вавилон ще стане купища развалини, обиталище на чакали, за ужас и подигравка, необитаем.
38. Като лъвове ще зареват, като малки лъвчета ще ръмжат.
39. Когато се разгорещят, ще им направя угощение и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, и да не се събудят, казва Господ.
40. Ще ги откарам като агнета за клане, като овни с козли.
41. Как беше превзет Сесах и беше завоювана славата на цялата земя! Как стана Вавилон за ужас сред народите!
42. Морето се надигна против Вавилон, той покрит е от бушуващите му вълни.
43. Градовете му станаха пустош, безводна земя и степ – земя, в която не живее никой човек и в която човешки крак не стъпва.