6. Поради това лъв от гората ще ги порази, степен вълк ще ги убие, леопард ще дебне край градовете им. Всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото се умножиха престъпленията им: тежки са отстъпничествата им.
7. „Защо да ти простя? Твоите синове Ме изоставиха и се кълняха в лъжливи богове. Когато се насищаха, изневеряваха Ми и на тълпи отиваха в блуднишката къща.
8. Те са като охранени коне: всеки цвили към жената на ближния си.
9. Нима няма да накажа за това – казва Господ – и душата Ми няма да въздаде на такъв народ?
10. Качете се на стените му и събаряйте, но не ги унищожавайте докрай. Унищожете зъберите му, понеже не са Господни,
11. тъй като Израилевият дом и домът на Юдея отстъпиха от Мене твърде вероломно“ – казва Господ.
12. „Те се отрекоха от Господа и казаха: „Той не е тук и няма да ни постигне беда, и няма да видим нито меч, нито глад.
13. А пророците са вятър и словото не е в тях. Така над тях ще се сбъдне това.“
14. Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Понеже изговарят тези думи, ето ще направя словото Си в твоята уста огън, а този народ – дърва, и този огън ще ги погълне.
15. Ето ще доведа върху вас, доме Израилев, един народ отдалече – казва Господ, – един силен народ, един древен народ, чийто език не знаеш и не разбираш какво говорят.
16. Колчанът му е като отворен гроб. Те всички са храбри хора.
17. И ще изядат твоята жътва и твоя хляб, ще унищожат твоите синове и дъщерите ти, ще изядат дребния и едрия ти добитък, ще изядат твоите лозя и смоковниците ти; с меч ще разбият укрепените ти градове, на които се уповаваш.
18. Но и в онези дни – казва Господ – няма да ви премахна докрай.
19. И когато се случи да попитат: „Защо Господ, нашият Бог, ни направи всичко това?“ – тогава им кажи: „Както Ме изоставихте и служехте на чужди богове във вашата страна, така ще слугувате на чужденци не във вашата земя.“
20. Известете това на дома на Яков и разгласете в Юдея, като казвате:
21. „Чуй това сега, народе глупав и неразумен, който има очи, а не вижда, уши има, а не чува!
22. Не се ли боите от Мене – казва Господ, – не треперите ли пред Мене, Който поставих пясъка за граница на морето, вечен предел, който не бива да се преминава? Може вълните му да бушуват и няма да успеят, и да реват, но няма да го прехвърлят.“