2. Но ако и да казват „Жив е Господ“, лъжливо се кълнат.“
3. Господи, очите Ти не търсят ли истината? Наказал си ги, но не ги заболя; унищожаваш ги, но не се поправят. Направиха лицата си по-твърди от скала и не желаят да се обърнат.
4. Тогава аз си казах: „Наистина те са незначителни, тъй като не познават пътя на Господа, разпоредбата на своя Бог.“
5. Ще отида при големците и ще говоря с тях, понеже те познават пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те са строшили ярема, разкъсали са оковите.
6. Поради това лъв от гората ще ги порази, степен вълк ще ги убие, леопард ще дебне край градовете им. Всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото се умножиха престъпленията им: тежки са отстъпничествата им.
7. „Защо да ти простя? Твоите синове Ме изоставиха и се кълняха в лъжливи богове. Когато се насищаха, изневеряваха Ми и на тълпи отиваха в блуднишката къща.
8. Те са като охранени коне: всеки цвили към жената на ближния си.
9. Нима няма да накажа за това – казва Господ – и душата Ми няма да въздаде на такъв народ?
10. Качете се на стените му и събаряйте, но не ги унищожавайте докрай. Унищожете зъберите му, понеже не са Господни,
11. тъй като Израилевият дом и домът на Юдея отстъпиха от Мене твърде вероломно“ – казва Господ.
12. „Те се отрекоха от Господа и казаха: „Той не е тук и няма да ни постигне беда, и няма да видим нито меч, нито глад.
13. А пророците са вятър и словото не е в тях. Така над тях ще се сбъдне това.“
14. Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Понеже изговарят тези думи, ето ще направя словото Си в твоята уста огън, а този народ – дърва, и този огън ще ги погълне.
15. Ето ще доведа върху вас, доме Израилев, един народ отдалече – казва Господ, – един силен народ, един древен народ, чийто език не знаеш и не разбираш какво говорят.
16. Колчанът му е като отворен гроб. Те всички са храбри хора.
17. И ще изядат твоята жътва и твоя хляб, ще унищожат твоите синове и дъщерите ти, ще изядат дребния и едрия ти добитък, ще изядат твоите лозя и смоковниците ти; с меч ще разбият укрепените ти градове, на които се уповаваш.
18. Но и в онези дни – казва Господ – няма да ви премахна докрай.