11. тъй като Израилевият дом и домът на Юдея отстъпиха от Мене твърде вероломно“ – казва Господ.
12. „Те се отрекоха от Господа и казаха: „Той не е тук и няма да ни постигне беда, и няма да видим нито меч, нито глад.
13. А пророците са вятър и словото не е в тях. Така над тях ще се сбъдне това.“
14. Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Понеже изговарят тези думи, ето ще направя словото Си в твоята уста огън, а този народ – дърва, и този огън ще ги погълне.
15. Ето ще доведа върху вас, доме Израилев, един народ отдалече – казва Господ, – един силен народ, един древен народ, чийто език не знаеш и не разбираш какво говорят.
16. Колчанът му е като отворен гроб. Те всички са храбри хора.
17. И ще изядат твоята жътва и твоя хляб, ще унищожат твоите синове и дъщерите ти, ще изядат дребния и едрия ти добитък, ще изядат твоите лозя и смоковниците ти; с меч ще разбият укрепените ти градове, на които се уповаваш.
18. Но и в онези дни – казва Господ – няма да ви премахна докрай.
19. И когато се случи да попитат: „Защо Господ, нашият Бог, ни направи всичко това?“ – тогава им кажи: „Както Ме изоставихте и служехте на чужди богове във вашата страна, така ще слугувате на чужденци не във вашата земя.“
20. Известете това на дома на Яков и разгласете в Юдея, като казвате:
21. „Чуй това сега, народе глупав и неразумен, който има очи, а не вижда, уши има, а не чува!
22. Не се ли боите от Мене – казва Господ, – не треперите ли пред Мене, Който поставих пясъка за граница на морето, вечен предел, който не бива да се преминава? Може вълните му да бушуват и няма да успеят, и да реват, но няма да го прехвърлят.“
23. Но този народ има буйно и непокорно сърце – отклониха се от пътя и тръгнаха.