6. А Нетаниевият син Исмаил излезе от Масифа да ги посрещне, като вървеше и плачеше. И когато ги срещна, каза им: „Влезте при Ахикамовия син Годолия.“
7. И когато влязоха посред града, Нетаниевият син Исмаил със своите мъже ги закла и ги хвърли в ров.
8. А между тях имаше десет души, които казаха на Исмаил: „Не ни убивай, защото имаме скрити на полето жито и ечемик, и маслиново масло, и мед.“ Така той се въздържа и не ги уби заедно с другите.
9. А ровът, където Исмаил хвърли всички трупове на мъжете, които изби заедно с Годолия, беше същият, който цар Аса направи от страх от израилския цар Ваас. Нетаниевият син Исмаил го напълни с убитите.
10. Тогава Исмаил подкара всички останали от народа, който беше в Масифа – царските дъщери и целия народ, останал в Масифа, които началникът на телохранителите Навузардан повери на Годолия, Ахикамовия син. Нетаниевият син Исмаил ги взе в плен и тръгна да отиде при амонците.
11. Но когато Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха с него, чуха за всички злодеяния, които беше извършил Исмаил, Нетаниевият син,
12. взеха всичките си мъже и отидоха да се бият с Нетаниевия син Исмаил. И го настигнаха при големия водоем в Гаваон.
13. И стана така, че когато целият народ, който беше пленен от Исмаил, видя Йоханан, син на Карея, и военачалниците, които бяха с него, се зарадва.
14. Тогава целият народ, който Исмаил беше подкарал от Масифа, се обърна и отиде на страната на Йоханан, син на Карея.