24. Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи.
25. А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26. Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.
27. И след като царят изгори свитъка с думите, които Варух записа от устата на Йеремия, Господ отправи към Йеремия това слово:
28. „Вземи си друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори,
29. а на юдейския цар Йоаким кажи: „Така казва Господ: „Ти изгори този свитък, като каза: Защо ти си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази страна, и ще унищожи в нея всеки човек и добитък“?
30. Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким: „Няма да има потомък от него, който да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде захвърлен на дневния пек и на нощния мраз.
31. И Аз ще накажа него, потомството му и служителите му за тяхното беззаконие. И ще докарам върху тях, върху йерусалимските жители и юдейските мъже цялото бедствие, което обявих против тях, а те не Ме послушаха“.“
32. Тогава Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, син на Нерия, който записа на него от устата на Йеремия всичките думи на свитъка, който юдейският цар Йоаким изгори в огън, и още много думи като тези.