13. И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа.
14. Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях.
15. Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях.
16. Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“
17. И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“
18. А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“
19. Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се – ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“
20. А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи.
21. Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя.
22. А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала.
23. И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.
24. Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи.
25. А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26. Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.
27. И след като царят изгори свитъка с думите, които Варух записа от устата на Йеремия, Господ отправи към Йеремия това слово:
28. „Вземи си друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори,
29. а на юдейския цар Йоаким кажи: „Така казва Господ: „Ти изгори този свитък, като каза: Защо ти си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази страна, и ще унищожи в нея всеки човек и добитък“?
30. Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким: „Няма да има потомък от него, който да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде захвърлен на дневния пек и на нощния мраз.