12. слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци.
13. И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа.
14. Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях.
15. Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях.
16. Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“
17. И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“
18. А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“
19. Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се – ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“
20. А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи.
21. Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя.
22. А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала.
23. И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.
24. Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи – нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи.
25. А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.