4. Но чуй думата на Господ, юдейски царю Седекия! Така казва Господ за тебе: „Ти няма да умреш от меч.
5. Ти ще умреш в мир, но както гориха благоухания за твоите предци, които царуваха преди тебе, така ще горят благоухания за тебе и ще те оплачат: „Горкият господар!“, защото Аз изрекох това слово“, казва Господ.“
6. Тогава пророк Йеремия предаде тези думи на юдейския цар Седекия в Йерусалим,
7. докато войската на вавилонския цар воюваше против Йерусалим и против всички останали градове на Юдея – против Лахис и Азека, защото те бяха единствените укрепени градове на Юдея, които бяха останали.
8. Слово, което дойде от Господ към Йеремия, след като цар Седекия сключи договор с целия народ в Йерусалим, за да обявят освобождаване сред тях:
9. всеки да пусне на свобода своя роб евреин и всеки – робинята си, така че никой да не държи за роб брата си юдеин.
10. Тогава всичките първенци и целият народ послушаха, като влязоха в договор: всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, така че вече да не ги държат за роби; и ги освободиха.
11. След това обаче те се отметнаха и си върнаха робите и робините, които бяха пуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат отново роби и робини.
12. Затова дойде слово от Господ към Йеремия:
13. „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Аз сключих завет с предците ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, и казах:
14. „В края на седмата година освободи брата си евреин, който ти се е продал; когато шест години ти е бил роб, трябва да го пуснеш на свобода от тебе“, но предците ви не послушаха и не Ми обърнаха внимание.
15. Но ето вие се разкаяхте и извършихте това, което е справедливо в очите Ми, като всеки обяви освобождаването на сънародника си. Тогава сключихте завет пред Мене в дома, който носи Моето име,
16. но се отметнахте и осквернихте името Ми, като всеки от вас си върна роба и робинята, които бяхте пуснали на свобода, и ги принудихте отново да бъдат ваши роби и робини“.“