Старият Завет

Новият Завет

Йеремия 31:7-21 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

7. Защото така казва Господ: „Пейте с радост за Яков и славете събранието на народите. Оповестете, прославете и кажете: Спаси, Господи, Своя народ и остатъка от Израил.

8. Ето Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята: слепи и сакати заедно с тях, бременни и родилки – голямо множество ще се върне тука.

9. С плач ще дойдат, но ще ги поведа с утеха и ще ги доведа при водни потоци по равен път, по който няма да се спънат, защото съм Отец на Израил и Ефрем е Мой първороден.“

10. Слушайте, народи, словото на Господ и разгласете по далечните острови, като казвате: „Който разпиля Израил, Той ще го върне, ще го събере и опази, както пастир – стадото си.

11. Защото Господ ще изкупи Яков, ще го избави от ръката на по-силния от него.

12. Те ще дойдат и ще тържествуват на височината Сион, и ще се стекат към благата Господни – към пшеницата, виното и маслиновото масло, към агнетата и добитъка. И душата им ще бъде като напоявана градина и няма да се измъчват вече.

13. Тогава девицата ще се весели на хорото, също младежите и старците заедно. И ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги развеселя след тяхната скръб.

14. И ще нахраня душата на свещениците, Моят народ ще бъде наситен с Моите блага, казва Господ.“

15. Така казва Господ: „Глас се чува в Рама, писък и горчив плач. Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.“

16. Така казва Господ: „Въздържай гласа си от ридания и очите си от сълзи, защото ще те възнаградя за твоите трудове, казва Господ; те ще се върнат от неприятелската страна.

17. Има и надежда за твоето бъдеще, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в своите предели.

18. Наистина, чувам Ефрем да оплаква съдбата си: Ти ме наказа и бях наказан като неукротено теле. Върни ме при Тебе и ще се обърна, защото Ти, Господи, си мой Бог.

19. Когато бях върнат, аз съжалих и като бях доведен до вразумяване, удрях се по бедрото. Засрамих се и бях смутен, защото носих укора на младостта си.

20. Ефрем не Ми ли е скъп син? Не Ми ли е обична рожба? Защото колкото и да говоря против него, все още мисля за него. Затова се смущава душата Ми за него. Сигурно ще се смиля над него, казва Господ.

21. Постави си пътни знаци, отбележи си пътя със стълбове и насочи сърцето си към онзи път – към пътя, по който си ходила! Върни се, девице Израилева, върни се към тези твои градове.

Прочетете пълната глава Йеремия 31