1. Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи,
2. тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен.
3. И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив.
4. Защото така казва Господ: „Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч.
5. Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон.
6. А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува“!“
7. „Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене.
8. Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: „Насилие“ и „Разрушение“, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден.
9. Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.
10. Защото слушах шушукане от мнозина: „Ужас отвсякъде.“ „Обвинявайте и ще го обвиним“ – казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. „Може би – казват – той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.“
11. Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави.