9. Но ако бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя,
10. ако извърши зло пред очите Ми, като не се вслушва в гласа Ми, тогава ще променя мнението Си относно доброто, с което съм решил да го облагодетелствам.
11. И сега кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: „Така казва Господ: „Ето Аз ви готвя бедствие и замислям нещо против вас. Затова, обърнете се всеки от лошия си път и изправете постъпките си и делата си!“
12. А те казват: „Безсмислено е! Ще живеем, според както си искаме, и ще постъпваме всеки с упорството на злото си сърце.“
13. Затова така казва Господ: „Попитайте между народите чувал ли е някой нещо подобно? Девицата Израил е извършила твърде отвратителни неща.
14. Напуска ли ливанският сняг планинските скали? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалече?
15. А Моят народ Ме забрави, те принасят кадилна жертва на лъжливи богове, а те са направени да препъват по техните пътища, по старите пътеки, за да ходят по непроходим, по неизграден път,
16. за да направят страната си за ужас и постоянен присмех, тъй че който преминава през нея, да се слисва и да клати глава.
17. Като с източен вятър ще ги разпръсна пред лицето на неприятеля. Ще им покажа гърба Си, а не лицето Си в деня на тяхната гибел“.“
18. А те казваха: „Елате да замислим заговор против Йеремия, защото няма да изчезне законът от свещеник, нито съветът от мъдър човек, нито словото от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание на никоя от думите му.“
19. Йеремия се помоли: „Обърни ми внимание, Господи, и чуй гласа на моите противници!