12. А те казват: „Безсмислено е! Ще живеем, според както си искаме, и ще постъпваме всеки с упорството на злото си сърце.“
13. Затова така казва Господ: „Попитайте между народите чувал ли е някой нещо подобно? Девицата Израил е извършила твърде отвратителни неща.
14. Напуска ли ливанският сняг планинските скали? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалече?
15. А Моят народ Ме забрави, те принасят кадилна жертва на лъжливи богове, а те са направени да препъват по техните пътища, по старите пътеки, за да ходят по непроходим, по неизграден път,
16. за да направят страната си за ужас и постоянен присмех, тъй че който преминава през нея, да се слисва и да клати глава.
17. Като с източен вятър ще ги разпръсна пред лицето на неприятеля. Ще им покажа гърба Си, а не лицето Си в деня на тяхната гибел“.“
18. А те казваха: „Елате да замислим заговор против Йеремия, защото няма да изчезне законът от свещеник, нито съветът от мъдър човек, нито словото от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание на никоя от думите му.“
19. Йеремия се помоли: „Обърни ми внимание, Господи, и чуй гласа на моите противници!