14. Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен, защото Ти си моя слава.
15. Ето те ми казват: „Къде е словото Господне? Нека дойде!“
16. Но аз не побягнах от пастирството и от това да не Те следвам, нито желаех скръбния ден. Ти знаеш! Това, което е излязло от устните ми, беше пред Твоето лице.
17. Не бъди страшен за мене. Ти си мое прибежище в ден на бедствие.
18. Нека бъдат посрамени онези, които ме преследват, но аз да не се посрамя. Нека се ужасяват, но аз да не се ужасявам. Докарай върху тях ден на бедствие; сломи ги с двойна разруха!“
19. Така ми каза Господ: „Иди и застани при портата на синовете на народа, през която влизат и излизат юдейските царе, и при всички йерусалимски порти
20. и им кажи: „юдейски царе, слушайте словото на Господа, и всички от Юдея, и всички жители на Йерусалим, които влизате през тези порти!
21. Така казва Господ: „Внимавайте за своя живот и не носете товар в съботен ден, не го внасяйте през йерусалимските порти
22. и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден, и не извършвайте никаква работа, но освещавайте съботния ден, както заповядах на предците ви.
23. А те не послушаха и не приклониха ухото си, но упорстваха, за да не слушат гласа Ми и да не приемат назидание!
24. Но ако се вслушате внимателно в Мене – казва Господ – да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, но да пазите свят съботния ден и да не извършвате в него никаква работа,
25. тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на Давидовия престол, яздейки на колесници и на коне – те и техните сановници, мъжете от Юдея и йерусалимските жители. Тогава този град ще бъде обитаван вечно.