1. А Господ ми рече: „Дори Мойсей и Самуил да се бяха изправили пред лицето Ми, душата Ми няма да склони към този народ. Тогава изпъди ги от лицето Ми и нека си излязат.
2. И когато те попитат „Къде да излезем?“, тогава ще им кажеш: „Така казва Господ: „Които са за смърт – на смърт, и които са за меч – под меч, и които са за глад – на глад, и които са за плен – в плен.“
3. И ще ги накажа с четири вида наказания, казва Господ: меч, за да убива; кучета, за да разпокъсват; птици под небето и полски зверове, за да изяждат и изтребват.
4. И ще направя за ужас пред тях всички земни царства заради Манасия, син на юдейския цар Езекия, за онова, което той извърши в Йерусалим.
5. Защото кой ще ти съчувства, Йерусалиме? Или кой ще се съжали над тебе? Или кой ще се обърне към тебе да запита как си?
6. Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, ти си Ми обърнал гръб. Затова ще простра ръката Си против тебе и ще те погубя. Уморих се да ти оказвам милост.
7. Ще ги отвея, както се отвява плява при портите. Ще ги обезчедя, ще изтребя народа Си, защото не се обръща от своя път.
8. Умножиха се пред Мене вдовиците им повече от морския пясък. Ще доведа опустошител по пладне срещу тях – майки на младежи, внезапно ще ги унищожа.
9. Родилата седмина залиня, останала без въздух; нейното слънце залезе, когато все още беше ден. Тя стана за срам и позор. Остатъкът от тях ще предам на меч пред неприятелите им“ – казва Господ.“
10. Йеремия изплака: „Горко ми, майко моя, че си ме родила човек, който спори и се кара по целия свят! Не съм давал под лихва, нито са ми давали, въпреки това всички ме проклинат.“