14. Ще ги хвърля един срещу друг, бащите и синовете“ – казва Господ. „Няма да пожаля, нито да ги пощадя, нито да проявя милост, нито да не ги изтребя“.“
15. Тогава казах на народа: „Слушайте и внимавайте, не се възгордявайте, защото Господ говори.
16. Въздайте слава на Господа, вашия Бог, преди да докара тъмнина, преди краката ви да се препънат по тъмни планини. Тогава вие ще очаквате светлина, но тя ще се обърне в тъмнина и ще стане дълбок мрак.
17. Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в потайни места, поради възгордяването ви окото ми ще се просълзи горчиво и ще лея сълзи, защото стадото Господне се завежда в плен.“
18. А Господ ми каза: „Кажи на царя и на царицата майка: „Смирете се, седнете по-ниско, защото падна вашата слава от главите ви – короната.“
19. Градовете на Негев са обсадени и няма кой да ги отвори, защото цяла Юдея е отведена в плен, отведена е изцяло в плен.
20. Вдигни очите си и виж идващите от север! Къде е стадото, което ти бе поверено – твоето прекрасно стадо, Йерусалиме?
21. Какво ще кажеш, дъще Сионска, когато Господ постави като твоя глава онези между вас, които ти приучи да ти бъдат любимци? Няма ли да те обхванат мъки като жена, когато ражда?
22. Ако кажеш в сърцето си: „Защо ми се случи това?“ Поради голямата ти вина се откриха полите ти и тялото ти понася насилие.
23. Може ли етиопец да промени кожата си или леопард петната си? Тогава бихте ли могли да правите добро вие, които сте навикнали да вършите зло?“
24. Тогава Господ каза: „Поради това ще ги разпилея като плява, носена от пустинен вятър.
25. Това са твоят жребий и твоята част, които съм отмерил, казва Господ, понеже си ме забравил и си се уповавал на лъжи.
26. Затова Аз също ще вдигна твоите поли до лицето ти, та срамотата ти да бъде видяна.
27. Видях твоите прелюбодеяния и твоите похотливи стонове, твоето срамно блудство, твоето разпътство по хълмовете и по полето. Горко ти, Йерусалиме! Ти няма да бъдеш чист. Колко дълго ще бъде това?“