1. „Ти ще бъдеш прав, Господи, ако се съдя с Тебе, но все пак ще говоря с Тебе за правосъдието: защо успява пътят на нечестивите? Защо благоденстват всички, постъпващи вероломно?
2. Ти си ги насадил и те пуснаха корен, те растат и дори дават плод. Ти си винаги в устата им, а далече от сърцата им.
3. Но, Господи, Ти ме познаваш, виждаш ме и подлагаш на изпитание сърцето ми. Отлъчи ги като овце за клане и приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.
4. Докога ще тъжи страната и ще съхне тревата по цялото поле? Загиват животни и птици поради нечестието на жителите ѝ, защото казват: „Той не вижда нашия край.“
5. Господ отговори: „Ако тичаш с пешаци и те изморяват, как тогава ще се състезаваш с коне? И ако си в безопасност в мирна страна, какво би направил при прииждането на Йордан?
6. Защото, както братята ти, също и бащиният ти дом постъпи вероломно с тебе и викат по тебе високо. Не им вярвай, когато ти говорят любезно.
7. Напуснах Своя дом, отхвърлих Своето наследство, предадох любимката на Своята душа в ръката на неприятелите.
8. Моето наследство е станало за Мене като лъв в гора. То нададе своя глас против Мене – затова го намразих.
9. Моето наследство стана за Мене като пъстра хищна птица. Хищните птици наоколо са против него. Идете, съберете всички полски зверове. Докарайте ги да го изпоядат!
10. Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха Моя дял, обърнаха приятния Ми дял в пуста непроходима пустиня.