20. Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими –
21. голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им.
22. Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес.
23. Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им.
24. „Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него!
25. От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.“
26. Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание:
27. „Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.
28. С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина,
29. така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.“
30. Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.