14. Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле.
15. И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.
16. А когато всички годни за война мъже сред народа измряха,
17. Господ ми каза:
18. „Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците,
19. и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.“
20. Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими –
21. голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им.
22. Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир – изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес.
23. Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа – кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им.
24. „Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него!
25. От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.“
26. Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание:
27. „Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.