17. Не бива да ядеш в селищата си десятъка от своето жито, своето вино, своето маслиново масло, първородните от едрия си и дребния си добитък, а също нищо от оброците, които си обещал, нито доброволните си приноси или приносите, които издигаш с ръцете си;
18. тях ще ги ядете пред Господа, своя Бог, на мястото, което Господ, твоят Бог, избере – ти, синът ти, дъщеря ти, робът ти, робинята ти и левитът в селището ти; и се весели пред Господа, своя Бог, за всичко, сторено от ръцете ти.
19. Старай се никога да не оставяш левита в беда, докато живееш в страната си.
20. Когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както ти е обещал, и ти кажеш: „Ще ям месо“, защото ти се яде месо – тогава яж месо, колкото пожелаеш.
21. Ако мястото, което Господ, твоят Бог, избере, за да пребъдва там името Му, е много далеч от тебе, тогава коли от едрия и дребния си добитък, който Господ ти е дал, както ти заповядах, и яж в селищата си, колкото пожелаеш;
22. но го яж така, както се яде сърна или елен – и чистият, и нечистият могат да го ядат.