33. Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир?
34. Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани – ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.
35. Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“
36. Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ.
37. Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя.
38. След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил?
39. Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“