1. При царуването на Давид три години наред настъпи глад по земята. Давид се допита до Господа за причината. А Господ изрече: „Това е поради Саул и кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.“
2. Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонците не бяха от израилтяните, а остатъци от аморейците. Израилтяните се бяха заклели пред тях да ги пощадят, но Саул в ревността си към израилтяните и юдеите искаше да ги избие.
3. Затова Давид каза на гаваонците: „Какво да направя за вас? Как да постигна примирение с вас, за да благословите Господнето наследство?“
4. Гаваонците му отговориха: „Не е въпрос нито за сребро, нито за злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил.“ Давид пак попита: „Каквото поискате, това ще направя за вас.“
5. А те отговориха на царя: „От наследниците на онзи човек, който ни е погубвал и възнамеряваше да ни избие, така че да не остане повече нито един от нас по цялата израилска страна
6. – от неговите потомци ни предай седем души. Ние ще ги обесим пред Господа в Гива, града на Саул, Господния избраник.“ След това царят обеща: „Ще ги предам.“
7. Но той искаше да пощади Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради клетвата в името на Господа помежду им – между Давид и Сауловия син Йонатан.