4. Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“
5. Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря.
6. Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби.
7. И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: „Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.“ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“
8. И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“
9. Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“
10. Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“
11. Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“
12. А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“
13. Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник.