26. Тогава Авесалом му каза: „Поне брат ми Амнон да дойде с нас.“ А царят му отговори: „Защо да дойде с тебе?“
27. Но понеже Авесалом настоя, той позволи с него да отидат Амнон и всички царски синове.
28. На своите млади служители Авесалом заповяда: „Гледайте, като се развесели сърцето на Амнон от виното и аз ви кажа: „Убийте Амнон“, тогава го умъртвете, без да се страхувате. Това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри!“
29. Авесаломовите служители постъпиха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава наскочиха всички царски синове, всеки възседна мулето си и побягнаха.
30. Когато те бяха още на път, дойде слух до Давид, че Авесалом избил всички царски синове и че от тях не останал нито един.
31. Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята. Всички негови служители, които бяха при него, също раздраха дрехите си.
32. Но Йонадав, син на Давидовия брат Самая, каза на Давид: „Да не мисли моят господар, че са избити всички млади царски синове. Само Амнон е убит, защото Авесалом беше замислил това в деня, когато Амнон обезчести сестра му.