11. Когато тя ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: „Ела, легни с мене, сестро!“
12. Но тя отговори: „Не, братко, не ме обезчестявай, защото така не се постъпва в Израил. Не прави срамно нещо!
13. След това аз къде да скрия срама си? А ти, ти ще бъдеш най-мерзкият човек в Израил. Поговори с царя – той няма да откаже да ме даде на тебе.“
14. Но той отказа да я послуша. Нападна я, изнасили я и спа с нея.
15. Тогава Амнон я намрази твърде много, така че омразата му към нея беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. Амнон ѝ каза: „Стани, върви си.“
16. А Тамар му каза: „Не така. Защото да ме изпъдиш е зло, по-голямо от първото, което ми причини.“ Но той отказа да я послуша.
17. Повика младия си прислужник, който го обслужваше, и заповяда: „Изхвърли я тая навън и заключи вратата след нея.“
18. Тя беше облечена в шарена дреха, понеже в такива дрехи бяха облечени неомъжените царски дъщери. Прислужникът изведе Тамар навън и заключи вратата след нея.
19. Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си. Така тя вървеше и стенеше.
20. А брат ѝ Авесалом ѝ каза: „Нали Амнон, брат ти, беше с тебе? Но сега мълчи, сестро, нали ти е брат! Не си го слагай на сърце.“ И така, Тамар живееше самотно в дома на брат си Авесалом, без да общува с други.
21. Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи.
22. А Авесалом не каза нито дума на Амнон – ни лошо, ни добро. Но той намрази Амнон затова, че обезчести сестра му Тамар.
23. Две години по-късно Авесалом стрижеше овцете си във Ваал-Хацор, който е близо до Ефрем, и покани всички царски синове.