Старият Завет

Новият Завет

Второ Царе 12:4-18 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

4. Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“

5. Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт.

6. А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“

7. Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул,

8. дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече.

9. А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч.

10. Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.“

11. Така говори Господ: „Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце.

12. Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.“

13. Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш.

14. Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“

15. След това Натан отиде у дома си.И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.

16. Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.

17. При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.

18. На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“

Прочетете пълната глава Второ Царе 12