12. Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.“
13. Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти – ти няма да умреш.
14. Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“
15. След това Натан отиде у дома си.И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.
16. Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.
17. При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.
18. На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“
19. Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“
20. Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде.
21. А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“