10. Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“
11. Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него.
12. Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч.
13. А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“
14. Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя – Господния помазаник?“
15. След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно.
16. Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: „Убих Господния помазаник“.“
17. Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен,
18. като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:
19. „Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини!Как паднаха героите!
20. Не възвестявайте това в Гет,не го разгласявайте по улиците на Аскалон,за да не се радват филистимските дъщери,за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!
21. Проклети бъдете, планини Гелвуй!Да не падат на вас ни роса, ни дъжд,нито реколта да има по нивите ви,защото там бяха захвърлени щитовете на героите,щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.
22. Без кръв от убити,без поразени тела на храбри воинине се е връщал никога назад лъкът на Йонатани мечът на Саул никога не се е връщал празен.
23. Саул и Йонатан,обични и почитани през живота си бяха те,не се разделиха и в смъртта си.Бяха по-бързи от орли,по-силни от лъвове.