7. Това обаче не укротило надменността му. Преизпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост срещу юдеите, той непрестанно подканял да карат по-бързо. Но съвсем неочаквано паднал от колесницата, понесена устремно напред, и от лошото падане изкълчил всичките си крайници.
8. Така онзи, който току-що смятал в нечовешката си надменност да заповядва на морските вълни, който мислел, че може да претегли на везни планинските върхове, бил повален на земята и носен на носилка, за да покаже пред всички Божията сила.
9. От очите на този нечестивец изпълзели червеи и сред болки и страдания още приживе му окапали месата, а смрадта от неговото разложение станала непоносима навред сред войската.
10. Заради непоносимо тежкото зловоние никой не бил в състояние да носи онзи, който доскоро си въобразявал, че ще докосне звездите на небето.
11. Едва тогава сломен започнал да смирява безкрайното си високомерие и да му идва прозрение, защото по Божие наказание мъките му с всеки миг се усилвали.
12. И тъй като вече сам не можел да понася зловонието си, изрекъл следните думи: „Щом човек е смъртен, подобава да се подчинява на Бога и да не се възгордява.“
13. Нечестивецът призовавал Господа, Който вече не можеше да се смили над него, със следната молитва:
14. „Светия град, който възнамерявах скоро да сравня със земята и да превърна в гробище, обявявам за свободен.