21. Аз лежа болен и си спомням с любов за почитта и доброжелателството, които проявихте към мене. На връщане от пределите на Персия, сполетян от тежка болест, сметнах за необходимо да се погрижа за всеобщата безопасност на всички,
22. и то не защото ме е обзело отчаяние – аз съм изпълнен с надежда, че ще се избавя от болестта, –
23. а защото добре знам, че всеки път, когато баща ми се отправяше на поход към отвъдните страни, определяше свой приемник,
24. така че, ако се случи нещо непредвидено или се появи неприятна новина, жителите на страната да знаят на кого е поверено управлението и да не възникват размирици.
25. Освен това забелязах, че владетелите около границите на нашето царство дебнат удобното време и само изчакват изхода на събитията. Ето защо аз определих за цар своя син Антиох. Писмо със същото съдържание написах и до него.
26. И така, настоятелно ви моля да не заличавате от паметта си благодеянията, сторени от мене на общността ви и на всеки един от вас, и да запазите и към моя син благоразположението, което сега изпитвате към мене.
27. Защото аз съм уверен, че той ще следва моя начин на поведение и ще проявява към вас благосклонност и човеколюбие.“
28. Така този убиец и богохулник претърпял ужасни страдания, каквито причинявал на други, и свършил живота си в планините на чужда страна с най-жалката смърт.
29. Филип, с когото от деца били възпитавани заедно, пренесъл тялото му. Той обаче отишъл при Птолемей Филометор в Египет, тъй като изпитвал недоверие към сина на Антиох.