14. „Светия град, който възнамерявах скоро да сравня със земята и да превърна в гробище, обявявам за свободен.
15. Юдеите, които не смятах да удостоя дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливите птици и зверовете, всички тях ще направя равни с атиняните.
16. Светия храм, който преди ограбих, ще украся с разкошни дарове. Ще върна всички свещени съдове и освен тях ще дам многократно повече, а нужните разноски за жертвоприношения ще предоставя от собствените си приходи.
17. Дори аз самият ще стана юдеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам Божията сила.“
18. Ала понеже болките никак не преставали – върху него се бе стоварило справедливото Божие наказание, – съвсем отчаян, той написал на юдеите писмо, което съдържало следната молба:
19. „Царят и военачалник Антиох желае на своите порядъчни юдейски граждани радост, здраве и благоденствие!
20. Ако вие и децата ви сте добре и ако онова, което желаете, се сбъдва, аз въздавам най-голяма благодарност на Бога, защото към небето е отправена надеждата ми.
21. Аз лежа болен и си спомням с любов за почитта и доброжелателството, които проявихте към мене. На връщане от пределите на Персия, сполетян от тежка болест, сметнах за необходимо да се погрижа за всеобщата безопасност на всички,
22. и то не защото ме е обзело отчаяние – аз съм изпълнен с надежда, че ще се избавя от болестта, –
23. а защото добре знам, че всеки път, когато баща ми се отправяше на поход към отвъдните страни, определяше свой приемник,
24. така че, ако се случи нещо непредвидено или се появи неприятна новина, жителите на страната да знаят на кого е поверено управлението и да не възникват размирици.