1. По това време Антиох трябвало безславно да се оттегли от пределите на Персия.
2. Той навлязъл в града, наричан Персепол, и се опитал да ограби храма и да завладее този град. Това обаче предизвикало негодувание, мнозина грабнали оръжие и станало така, че Антиох, подгонен от жителите му, унизен трябвало да отстъпи.
3. В околностите на Екбатана му съобщили какво се е случило с Никанор и Тимотей.
4. Обзет от ярост, той решил да излее върху юдеите обидата си към онези, които го бяха прогонили. Затова заповядал на колесничаря да кара, без да спира, колкото се може по-бързо. Но Небесният съд вече го преследвал, понеже бил изрекъл високомерно: „Ще направя Йерусалим гробище за юдеите, щом пристигна там!“
5. Но Всевиждащият Господ, Бог на Израил, го поразил с неизлечима и невидима язва. Едва изрекъл тези думи, обзела го нетърпима болка в корема, която го изгаряла отвътре,
6. ала той бил заслужил това, защото измъчвал утробите на други с безброй невъобразими изтезания.
7. Това обаче не укротило надменността му. Преизпълнен с високомерие и дишайки огнена ярост срещу юдеите, той непрестанно подканял да карат по-бързо. Но съвсем неочаквано паднал от колесницата, понесена устремно напред, и от лошото падане изкълчил всичките си крайници.
8. Така онзи, който току-що смятал в нечовешката си надменност да заповядва на морските вълни, който мислел, че може да претегли на везни планинските върхове, бил повален на земята и носен на носилка, за да покаже пред всички Божията сила.
9. От очите на този нечестивец изпълзели червеи и сред болки и страдания още приживе му окапали месата, а смрадта от неговото разложение станала непоносима навред сред войската.
10. Заради непоносимо тежкото зловоние никой не бил в състояние да носи онзи, който доскоро си въобразявал, че ще докосне звездите на небето.
11. Едва тогава сломен започнал да смирява безкрайното си високомерие и да му идва прозрение, защото по Божие наказание мъките му с всеки миг се усилвали.
12. И тъй като вече сам не можел да понася зловонието си, изрекъл следните думи: „Щом човек е смъртен, подобава да се подчинява на Бога и да не се възгордява.“
13. Нечестивецът призовавал Господа, Който вече не можеше да се смили над него, със следната молитва:
14. „Светия град, който възнамерявах скоро да сравня със земята и да превърна в гробище, обявявам за свободен.
15. Юдеите, които не смятах да удостоя дори с погребение, а да ги хвърлям заедно с децата им на грабливите птици и зверовете, всички тях ще направя равни с атиняните.
16. Светия храм, който преди ограбих, ще украся с разкошни дарове. Ще върна всички свещени съдове и освен тях ще дам многократно повече, а нужните разноски за жертвоприношения ще предоставя от собствените си приходи.
17. Дори аз самият ще стана юдеин, ще обходя всяко населено място и ще възвестявам Божията сила.“
18. Ала понеже болките никак не преставали – върху него се бе стоварило справедливото Божие наказание, – съвсем отчаян, той написал на юдеите писмо, което съдържало следната молба:
19. „Царят и военачалник Антиох желае на своите порядъчни юдейски граждани радост, здраве и благоденствие!